Съвременните компютри постоянно се усъвършенстват, стават все по-бързи и все по-малки по своите размери, основните принципи по които работят, както и частите, от които са съставени, остават едни и същи. Има елементи, без които една комп.система не може да работи и други, които могат да се добавят допълнително, за да се увеличат възможностите на компютъра.
Технически параметри на компютърната конфигурация
Устройства, които влизат в състава на системния блок
Дънната платка, наричана и просто дъно, е електронна печатна платка, представляваща 'гръбнака' на една компютърна система.
В персоналния компютър тя е носител на основните функционални елементи като чипсет, компютърна памет, централен процесор, както и шините за връзка между тях. Върху нея са монтирани и редица слотове за включване на периферни устройства. Част от слотовете на дънната платка са тези за видеокартата.
Централният процесор (от английски: Central processing unit, „централна оперираща единица“), наричан още ЦПУ (CPU), е основната част на електронноизчислителна машина, която декодира и изпълнява инструкциите от програмното осигуряване. Често тя е наричана само процесор, макар че в много съвременни системи има и други процесори, изпълняващи специализирани функции.
Терминът процесор започва да се използва в началото на 60-те години на 20 век,[1] но оттогава формата и устройството на централните процесори са се променили драстично, макар и основните принципи на тяхното функциониране да остават същите. Първите процесори са проектирани специално за отделни големи компютри, но с времето този метод отстъпва място на серийното производство на процесори, някои от които предназначени за множество разнообразни задачи.
Тенденцията към стандартизация започва още по времето на процесорите, съставени от дискретни транзистори и бързо се засилва с масовото въвеждане на интегралните схеми. С напредъка в тяхната миниатюризация, централните процесори все по-често се изпълняват като една интегрална схема и се наричат микропроцесори. Тези евтини серийно произвеждани устройства днес намират широк кръг приложения, далеч надхвърлящ първоначалното им предназначение в компютрите - съвременните микропроцесори се използват в различни технически системи - от автомобили до мобилни телефони и детски играчки.
Оперативна памет е елемент от архитектурата на фон Нойман, която съдържа инструкции за централния процесор и различни данни използвани при неговата работа. Това е бързодействаща памет, с която процесорът обменя данни без посредничеството на други устройства. В оперативна памет се съхраняват кодът на изпълняваната програма и данните, върху които се извършват операциите. В съвременните системи се използва и свръхоперативна памет, (кеш памет) която обикновено е разположена в схемата на процесора и осигурява време за достъп, съизмеримо с вътрешните за процесора операцийки.
При съвременната изчислителна техника функцията на оперативна памет най-често се изпълнява от памет с произволен достъп (RAM). По тази причина съкращението RAM често се използва като синоним на оперативна памет, въпреки че памет с произволен достъп се използва за много други цели, включително в самите компютри. В зората на изчислителната техника като оперативна памет се е използвала също и памет с последователен достъп, като например барабанната памет.
Запаметяващи устройства
Твърдият диск (наричан още хард диск или само хард) е енергонезависима компютърна памет. Информацията се съхранява по магнитен път върху покрити със специален слой плочи. Прилагателното „твърд“ подчертава разликата спрямо гъвкавия магнитен диск и напомня за исторически първото наименование запаметяващо устройство с твърд магнитен диск, ЗУТМД, използвано през 70-те и 80-те години на 20 век. Необходимостта от съхраняване на все повече информация налага устройства, използващи сменяеми дискови пакети, които разговорно също са наричани дискови пакети.
Капацитетът на твърдия диск е количеството данни, които могат да се запишат на него. Модерните твърди дискове достигат капацитет 4 000 GB (и повече) за размер 3,5".
Преди появата на персоналните компютри твърдите дискове се произвеждат в множество различни размери, като обикновено се поставят в самостоятелни или в стандартни 19-инчови шкафове. Тъй като първите персонални компютри имат вградени флопидискови устройства, твърдите дискове за този пазар започват да се конструират със същите размери - първоначално стандартните за флопидисковите устройства ширини 8", 5,25" и 3,5". По-късно се появяват и твърди дискове с по-малки размери. Към 2009 година най-малките размери (1,3", 1" и 0,85") са спрени от производство, поради поевтиняването на флаш-паметта.
Запаметяващо устройство на гъвкав магнитен диск (ЗУГМД) е компютърно периферно устройство с произволен достъп, използвано за запис/четене на информация от дискети. Нарича се още и Флопидисково устройство или флопи-дисково устройство (от англ. "Floppy-Disk Drive"), понякога също и съкратено като флопи-драйв, флопи или драйв.
Най широко-разпространение имат моделите от 3,5", изместили тези от 5,25"/8".
То се състои от четяща глава, управляваща логика и позиционер (най-често стъпков двигател).
В началото на 21 век флопидисковите устройства постепенно са изместени от презаписваеми компактдискове, а по-късно и флаш-памети, преносими твърди дискове и други.
Устройство за четене и запис на оптични дискове
Компактдискът (Compact Disc, CD, CD-ROM) е оптичен носител на информация във вид на диск с отвор в центъра,информацията от който се чете с помощта на лазер. Първоначално компактдискът е бил създаден за цифрово съхранение на звукови записи (т. нар. CD-Digital Audio или CD-DA), обаче в днешно време той широко се използва като устройство за съхранение на данни с широко предназначение (т. нар. CD-ROM). Аудио-компактдисковете по формат се различават от компактдисковете с данни и обикновено CD-плейърите могат да възпроизвеждат само тях (на компютър, разбира се, може да се четат и двата вида дискове). Срещат се дискове, съдържащи както аудиоинформация, така и данни — те могат както да се прослушват на CD-плейър, така и да се четат на компютър. С появата на форма̀та mp3 производителите на битови CD-плейъри имузикални уредби започнаха да ги снабдяват с възможността да четат и mp3-файлове от CD-ROM.
Абревиатурата „CD-ROM“ означава „Compact Disk Read Only Memory“ и означава компактдиск като носител на информация за широко използване (за разлика от аудио-компактдиска, CD). CD-ROM често погрешно се нарича CD-ROM устройството за четене на компактдискове.
DVD е оптичен носител на информация с формата на диск, а също и стандарт за запис на данни върху оптичен диск. DVD е съкращение от Digital Versatile Disk (Цифров многоцелеви диск). Техническата спецификация на DVD-ROM диск и DVD устройство е готово окончателно през 1995 г. През следващата година излизат на пазара първите дискове и плейъри.
Флаш-памет е вид енергонезависима препрограмируема компютърна памет. Реализира се върху полупроводникови чипове по планарна технология.
Други устройства
Видеокарта (известна също като графична платка, графична карта, видеоадаптер, графичен адаптер) (на английски: videocard) в компютрите е устройство, преобразуващо графичния образ, съхранен в паметта на компютъра, във форма, предназначена за показване на екран на монитора. В днешно време понятието е загубило основното си значение и под графичен адаптер се разбира преди всичко устройството с графичен процесор, което има за задача да формира самия графичен образ.
Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна платка и се е свързвала с процесора чрез някои от слотовете на дънната платка. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен чип или пък е компонент на чипсета или на процесора.
Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението — те имат вграден графичен процесор, който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на Nvidia и AMD извършват рендъринг на апаратно ниво. Напоследък има тенденция видеокартата да върви с предварително изготвена дънна платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.
Звуковата карта (на английски: sound card) е допълнителна компютърна платка, която позволява въвеждането/извеждането на звук от/в компютъра, под контрола на компютърна програма. Тя е задължителен елемент за работа с мултимедийни приложения. По своята същност представлява платка, която се поставя на дънната платка на компютъра. Някои нови модели дънни платки притежават вградени звукови карти, което прави използването на отделна звукова карта ненужно.
Звуковата карта възпроизвежда звука, но за да се чува от потребителя е необходимо наличието на тонколони или слушалки, а за да се записва звук - микрофон, който се включва към нея.
Мрежова карта, мрежов адаптер или карта от мрежови интерфейс, на професионален жаргон мрежарка или ланка (от английското LAN, Local Area Network) е част от компютърния хардуер, позволяваща на компютри да комуникират покомпютърна мрежа. Устройството работи както на първи, така и на втори слой от OSI модела, тъй като предлага физически достъп до мрежата и същевременно предоставя адресна система от ниско ниво чрез използването на МАС адреси, които са уникални за всяка една карта. Картата позволява потребителите да се свързват помежду си или чрез използване на кабел, или безжично.
Периферни устройства
Компютърната клавиатура е периферно устройство, създадено по подобие на бутоните на пишещата машина. Клавиатурите са създадени за въвеждане на текст и отделни символи и за контролиране на различни компютърни операции. Физически, компютърната клавиатура е сбор от близо разположени квадратни бутони, наречени клавиши. Обикновено на всеки клавиш е отпечатан знака, който въвежда, като в повечето случаи всяко натискане на клавиш въвежда отпечатания върху него символ. Съществуват и специални символи, които, за да бъдат въведени, трябва да се натиснат няколко клавиша едновременно или последователно; други клавиши не въвеждат символ, а служат за командване на компютъра или самата клавиатура.
Скенерът (или сканер) е периферно устройство, което въвежда определен вид графична информация в компютър.
Скенерът служи за заснемане (представяне в цифров вид) на документ или изображение, който след това да бъде използван в компютрите. В резултат на работата на скенера се получават файлове със заснеманите обекти - фотографски снимки, документи или реални тримерни обекти.
Основният принцип на скенера е подобен на системата на факса, като и 2-та апарата интегрират предавател и приемник в едно устройство. Факс апаратът обаче (понеже предназначението му е да предава и приема изображения) осъществява връзка с друг факс апарат на друго място, като единият предава, а другият приема изображението.
Мишката (от английското mouse) е периферно устройство, използвано в персоналните компютри и някои други видове компютърни устройства. Задвижва се от ръката на потребителя, предавайки информация за движението си (както и тази за натиснатите бутони, обикновено поне 2 - ляв и десен) на компютъра.
Компютърната мишка за пръв път се появява с компютъра Apple Lisa през 1983 година и има само един бутон. Може би затова до ден днешен компютрите на Apple имат еднобутонни мишки. Първоначалната идея за това посочващо устройство се появява и развива с PARC изследователския център на фирмата XEROX, където се разработва и първия графичен интерфейс. Идеята за графичен интерфейс и мишката не намират поддръжници всред шефовете на фирмата XEROX и в следствие на фирмен шпионаж първата комерсиална система е Apple Lisa, последвана по-късно от популярната Microsoft Windows.
Монитор (или още дисплей, екран) e устройство за изобразяване на информация във визуален или тактилен вид. Повечето монитори доскоро имаха катодно-лъчева тръба и формата на голяма кутия с екран, но от няколко години се увеличава използването на екрани с течни кристали (LCD) и плазмени екрани, които са по-компактни. За разлика от телевизора, мониторът няма тунер и обикновено е с по-висока разделителна способност и честота на опресняване (при лъчевите монитори). При телевизорите обаче също се въвежда висока разделителна способност заради новите технологии за видео дискове и телевизонни програми с висока разделителна способност.
Най-често под термина монитор се разбира изходното устройство на компютър. Той осигурява моментално потвърждение на това, което правите чрез входните устройства (мишка, клавиатура и др.) като показва текст и графика, докато работите или играете.
Принтерите са компютърни периферни устройства, които служат за отпечатване на хартия (понякога и на други материали) на документи, които могат да включват текст и изображения. Повечето принтери се използват като периферни устройства, прикачени с кабел само към един персонален компютър. Други принтери, известни като мрежови принтери, работят с вграден мрежов интерфейс (обикновено безжичен или Ethernet), като обслужват едновременно много потребители. Много съвременни принтери могат директно, от цифровия носител (мултимедийна флаш карта, USB флаш, скенер, цифров фотоапарат или камера), без връзка с компютър, да възпроизвеждат електронни документи. Принтер, комбиниран в едно устройство със скенер, факс и копир се нарича мултифункционално устройство.
Първият в света принтер, представляващ механично задвижван апарат, е изобретен от Чарлз Бабидж през 19 век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар